Историите на ‘abaca’

“Как се забиват гаджета на плажа?” (по действителен случай).

Само една от многoто истории на бургаския студент abaca…

Стихотворението

Като начало любимото ни стихотворение от Невена

(когато беше в 10-ти клас…) 

Моят град

Моят град не е Рим и Виена,
нито Лондон, Париж и Москва.
Той е мъничка светла вселена,
със сърце на туптяща вълна.

Моят град е градът на мечтите -
всяка улица, всеки площад
носят слънце, под стъпките скрито -
бяло слънце от белия свят.

Моят град има тръпнещо име,
благозвучно и кратко - Бургас.
Нещо казва: “Ела, призови ме!”
и невярваща, хуквам и аз

да догоня поредното чудо,
преродено в прахта на града.
После спирам… Забумкало лудо
е сърцето ми… Виждам - това,

дето вика ме толкова време
и ме дърпа с незрими ръце,
нещо иска да дам, да ми вземе -
то е нашето, мое море!

Към града се обръщам и виждам -
цял Бургас гледа него сега -
как на синкави стъпки приижда
да целуне отново брега.

Моят град е градът под звездите,
с дъх на лято, на пясък-искра.
Той е сгушен в очите ми, скрит е,
като мъничка светла сълза.

Моят град е в солта на вълните,
моят град е деня и нощта,
моят град има мен и мечтите,
носи радост и малко тъга…

Аз съм тук - малко зла, малко свята,
някой казва ми с корабен глас:
“Прочети на сърцето словата!”
А там пише просто: “Бургас”…

Невена Елисеева, X клас

Начало на Bourgas.Net

Тук ще израсне новият блог (не блок…) на Бургас!