Стихотворението

Като начало любимото ни стихотворение от Невена

(когато беше в 10-ти клас…) 

Моят град

Моят град не е Рим и Виена,
нито Лондон, Париж и Москва.
Той е мъничка светла вселена,
със сърце на туптяща вълна.

Моят град е градът на мечтите -
всяка улица, всеки площад
носят слънце, под стъпките скрито -
бяло слънце от белия свят.

Моят град има тръпнещо име,
благозвучно и кратко - Бургас.
Нещо казва: “Ела, призови ме!”
и невярваща, хуквам и аз

да догоня поредното чудо,
преродено в прахта на града.
После спирам… Забумкало лудо
е сърцето ми… Виждам - това,

дето вика ме толкова време
и ме дърпа с незрими ръце,
нещо иска да дам, да ми вземе -
то е нашето, мое море!

Към града се обръщам и виждам -
цял Бургас гледа него сега -
как на синкави стъпки приижда
да целуне отново брега.

Моят град е градът под звездите,
с дъх на лято, на пясък-искра.
Той е сгушен в очите ми, скрит е,
като мъничка светла сълза.

Моят град е в солта на вълните,
моят град е деня и нощта,
моят град има мен и мечтите,
носи радост и малко тъга…

Аз съм тук - малко зла, малко свята,
някой казва ми с корабен глас:
“Прочети на сърцето словата!”
А там пише просто: “Бургас”…

Невена Елисеева, X клас