Стихотворението

22 01 2008

Като начало любимото ни стихотворение от Невена

(когато беше в 10-ти клас…)

 

Моят град

Моят град не е Рим и Виена,

нито Лондон, Париж и Москва.

Той е мъничка светла вселена,

със сърце на туптяща вълна.

Моят град е градът на мечтите –

всяка улица, всеки площад

носят слънце, под стъпките скрито –

бяло слънце от белия свят.

Моят град има тръпнещо име,

благозвучно и кратко – Бургас.

Нещо казва: „Ела, призови ме!“

и невярваща, хуквам и аз

да догоня поредното чудо,

преродено в прахта на града.

После спирам… Забумкало лудо

е сърцето ми… Виждам – това,

дето вика ме толкова време

и ме дърпа с незрими ръце,

нещо иска да дам, да ми вземе –

то е нашето, мое море!

Към града се обръщам и виждам –

цял Бургас гледа него сега –

как на синкави стъпки приижда

да целуне отново брега.

Моят град е градът под звездите,

с дъх на лято, на пясък-искра.

Той е сгушен в очите ми, скрит е,

като мъничка светла сълза.

Моят град е в солта на вълните,

моят град е деня и нощта,

моят град има мен и мечтите,

носи радост и малко тъга…

Аз съм тук – малко зла, малко свята,

някой казва ми с корабен глас:

„Прочети на сърцето словата!“

А там пише просто: „Бургас“…


Невена Елисеева, X клас

Advertisements

Действия

Information

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s




%d bloggers like this: